Много е трудно да се будя сутрин и да зная, че него вече го няма, няма го човека направил ме това което съм сега, човека подкрепял ме дори когато е знаел че греша. Самата мисъл, че никога вече няма да гледаме мачове заедно, че няма да мога съвет да му искам, по мъжки да си поговорим, защото просто него го няма вече, седи като буца на гарлото ми. Знам че не съм първият няма да съм и последният загубил баща си, но на мен ми е много тежко. Прощавай тате за всички разочарования които съм ти причинил, но знай всичко което съм направил, правя и ще направя търся твоето удобрение и една дума която ти така трудно казваше "браво" но когато я казваше знаех че е от сърце. Никога няма да те забравя тате. Обичам те и много ми липсваш.
