вторник, 14 септември 2010 г.

Утре

Утре в урно полагането, от утре вече ще знам къде да те намеря тате когато искам да ти кажа нещо или да те питам, знам че няма да получа отговор веднага, но знам че ти си там някъде и ни гледаш и пазиш. Благодаря ти тате за всичко което направи за мен, ти беше най-голямият човек когото познавам.
Благодаря ти.
Публикувано от в

2 коментара:

  1. Ирония Идиотова19 септември 2010 г. в 1:21

    Разплака ме...Ужасно съжалявам и съчувствам за загубата. До болка ми е познато.Но..усмихваш се и той е там:)Хората викат- ще го преживееш. Така е, преживява се, но липсата остава. Идва време в което просто само се усмихваш при спомена и страхотните неща , които сте правили заедно:)Пожелавам по-скоро да започнеш да се усмихваш:)

    ОтговорИзтриване
  2. Юлиян Георгиев23 септември 2010 г. в 23:38

    Благодаря, не съм искал да разплаквам толкова усмихнат човек. Усмихвам се всяка сутрин, защото само хубавите спомени са ми останали и знам че аз съм това което съм благодарение на него.

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)